Дата: 27 Юли 2018
Здравейте, хора! Аз съм мравката-гений Тоби. Помните ме, нали? Че кой би ме забравил. Около мен винаги е интересно и реших да ви информирам как се развива мравешкия ми живот. Както знаете аз съм богоизбран сред всички мравки и един ден ще управлявам целия мравуняк. Но докато това стане и самозваната ни царица се разкара от трона ми, аз върша добрини за останалите мравки. И то безвъзмездно.
Например съвсем скоро нахраних целия изгладнял народ като ги заведох в дома на едни богаташи. Ядохме цял ден и дори занесохме запаси в мравуняка. Вечерта обаче се оказа, че няколкостотин мравки са се отровили и им стана лошо. Царицата тръби навсякъде, че съм ги завел в къща, в която имало препарат против мравки. Да, но аз съм сигурен, че лакомите ми събратя са преяли и затова е бил целият цирк. Разбира се, аз не хапнах. Няма да развалям тая осанка със съмнителна храна, я.
Както и да е, реших да оставя отговорността за изхранването на всички мравки на онази самозвана кралица. Аз се захванах с по-велики дела. Съвършените творения – мравките трябваше да еволюират до господари на света на насекомите както по земя, така и по въздух. Отдавна са ми черни пчели, мухи и други летящи твари. Време беше да завземем нови територии. Аз щях да стана велик предводител, който да прослави мравешкия род из целия свят. Проблемът беше, че тези мекотели, наричащи себе си мравки, не можеха да водят битки. Въпреки лекциите за теория на войната, които им четох, няколкото близки срещи с летящите гадини завършваха зле за нас. Или не ни обръщаха внимание или някоя представителка на армията на мравките се връщаше ранена.
Всъщност истинско военно положение настана когато царицата разбра за плановете ми. Не знам защо се разбесня толкова. Искал съм да наруша баланса на природата. Че какво от това – да нямат някакви неписани споразумения за мир с останалите насекоми. И да има, какво от това. Ми нищо не разбира тая царица от външна политика. Да не се е взела за английската кралица и да мисли мравуняка ни за Бъкингамския дворец. Ние сме просто мравки, понякога грешим.
Та тази невежа владетелка ме наказа с най-строгата възможна присъда. Да работя. Да влача храна и да строя тунели. Представете си, аз - бъдещият принц на целия свят на насекомите, да върша работа за обикновени мравки.
Писна ми от тези мравки, казвам ви. Отивам да живея при калинките, Те изглеждат по-умни. Мога да стана и двоен шпионин и всички да ме боготворят. Абе, ще измисля нещо и ще ви държа в течение.
Остави мнение/коментар