Дата: 02 Юни 2018
Здравейте, приятели. Помните ли ни? Ние сме готината фамилия хлебарки – моя милост Джули и сестрите ми Емили и малката Лулу. Наскоро ви разказахме за нашия дом и бит, а сега ви пишем за да споделим за огромната трагедия, която ни сполетя.Лулу се разболя. Всъщност не просто се разболя, а започна да се разпада. Един ден както си щъкаше из вкъщи от телцето й се отчупи малка люспичка. Емили изпадна в паника и започна да уговаря Лулу да й завещае остатъците от снощната вечеря на хазяите. Аз обаче запазих самообладание и реших да действаме рационално – да идем на доктор.
След почти час лазене по опасни тротоари, върху които ходят невнимателни огромни и тежки човеци, стигнахме до най-близката клиника. Влязох вътре и започнах да викам за помощ, носилка или поне количка. Никой обаче не ми обърна внимание, може би са сканирани пръстовия ми отпечатък и са разбрали, че нямаме здравни осигуровки. Ами да, пропуск е, но не съм мислела, че тази чума на чумите ще сполети точно нас. Всъшност хлебарките не боледуваме, защото се храним с най-питателната храна – стар хляб, смачкана хартия, разсипана захар и други, изпълнени с витамини, вкусотии. Единствената опасност за нас са побърканите човеци, които в моменти на умопомрачение размахват смъртоносни оръжия като навити вестници и метли.
Професионални ДДД обработки срещу хлебарки от Молекулите
Повтарях си само, че трябва да намеря лекар, когато в една от залите съзрях нашия човек. Беше нисък (за човек), дебел и стар. Десетина други от неговия вид го гледаха как оперира някакъв макет. Толкова ли няма какво да правят тези човеци?! Все пак реших, че е добър щом са го зяпнали така. Ще оправи Лулу, си казах аз решително и отидох да извикам сестрите си. Никой обаче не се трогна от виковете ни за помощ, затова реших да се доближа максимално до нашия спасител. Покатерих се по престилката му, скочих на носа му и размахах 4 от крачката си. Започнах да му обяснявам как трябва да ни помогне, какво се е случило на Лулу и му припомних Хипократовата клетва. Май думите ми му подействаха, защото веднага заряза досегашния си пациент и започна да подскача и да удря лицето си (явно случаят на малката ми сестричка наистина е много заплетен).
Обработки против вредители в жилищата
Останалите доктори избухнаха в смях, а нашият спасител стана червен като домат и започна да крещи „убийте я“. О не, дано не ставаше въпрос за Лулу... Сигурно е разбрал, че страда от силно заразна болест и иска да ограничи последствията като се отърве от сестра ми. Съжалявам, докторе, но ще потърсим и второ мнение!
Тогава някакъв огромен стъклен похлупак се стовари върху нас – осъзнах, че са ни поставили под карантина. Един млад лекар ни беше захлупил, а негова колежка – превъзходен рус представител на вида им му викаше да махне чашата и да освободи насекомите. В този момент болестта на Лулу навлезе в още по-сериозна фаза и поредна люспичка падна от телцето й. Вече знаех, че това е краят. Никога нямаше да допуснат тази коварна чума да излезе извън пределите на стъкления затвор. Примирихме се със съдбата си и зачакахме да видим бялата светлина.
„Хей, колеги, колко от вас са внимавали по биология? Вижте, тази млада хлебарка сменя обвивката си, защото расте. Не е ли съвършена природата?“, каза младата доста привлекателна представителка на човешкия вид и махна стъкления изолатор от нас. Тогава осъзнах, че е време да бягаме, защото старият доктор очевидно не беше съгласен с диагнозата на младата дама и продължаваше да апелира за насилие спрямо нас.
Послепис: Моля медицинския университет да приема само млади, красиви, стройни и руси докторки. Те са бъдещето на медицината!
Остави мнение/коментар