Дата: 12 Яну 2018
Здравейте, приятели. Пиша това писмо не за да получа съчувствие, а за да добиете поне минимална представа за тежкия живот на нашия вид. Ние сме 3 сестри хлебарки. Аз съм Джули, по-малката ми сестра е Емили, а онзи дребосък ей там е Лулу. Ние сме жилищни хлебарки, обитаващи един луксозен мезонет в центъра. Битието ни обаче няма нищо общо с лукса. То по скоро може да бъде описано като незначително съществуване, граничещо с унижение за представители на нашия горд биологичен вид.
Професионални обработки за унищожаване на хлебарки от Молекулите
Нека ви разкажа по-подробно. В този дом живеят луди хора. Те са обсебени на тема чистота. Редовно пускат онази адска машина, която изсмуква толкова трохи, с колкото бихме пирували цял месец. Ще кажете, че не може да е толкова зле. Всъщност е дори по-зле. Те бършат пода и дори използват някакъв сатанински препарат, заради който натъртих всичките си прелестни и пъргави 3 чифта крачета.
Та тези чистофайници, освен странните си хигиенни навици, имат и изключително лош вкус за храна. Дори да се добера до някоя троха, то тя се оказва от ябълков хляб или лимецова пита. Що за храна е това, хора?! Няма мазничка манджица като в стария ни апартамент. Ах, стария ни дом...Ах, пир за душата. Питай ги моите сестрици защо ме накараха да избягаме? Гонели ги с някакви спрейове. Ми, какво от това. Най-много да започнат да ухаят по-добре. Но как да се боря с тези разглезени момичета? Чули били, че спреят ще ни изтреби до крак. Как, питам аз, е възможно това?
Както и да е, освен, че ако няма храна или ако има е гадна, тук живее едно мутирало животно, наричащо себе си Рони. По цял ден тази камара косми си търси причина да общува с нас. Лае, скача и точи литри лиги всеки път щом ни види. Ей, огромно плюшено създание, ако четеш това – разбери, няма как да сме приятели. Ние сме различни биологични видове, набий си го в рошавата глава.
Рони обаче има един огромен плюс –притежава много и вкусна храна. Освен това има неограничен достъп до нея. Този космат таласъм яде минимум три пъти на ден. Представяте ли си? Ние с Емили и Лули пък се възползваме от благоразположението му към нас и складираме част от запасите му в дупка в стената. Но това живот ли е? Искаме да хапнем препечен бял хляб, някоя трошичка от сметанов сладкиш, стар сапун или ммм откъсната страничка от тефтер.
Умирам от срам като срещна хлебарка от друг клан. Трябва да се правя на изтънчена и да обяснявам, че солите за вана са умопомрачително гурме ястие. Налага се да ги баламосват тия любопитни насекоми. Никога няма да падна по гръб пред друг представител на съсловието ни. То падането по гръб при хлебарките всъщност е много лош знак, но ме разбрахте де. Това беше от мен засега. Трябва да тръгвам – Рони пак е сложил глуповатия поглед, който издава плашещия му порив за нежности.
ПОСЛЕПИС: Моля собствениците на всички домове по света. Спрете да чистите като обезумели. Нищо няма да ви стане от няколко парчета хляб и месо по пода. Благодаря за вниманието!
Остави мнение/коментар