Съседчето ми си играе с хлебарки

Съседчето ми си играе с хлебарки – най-любимите му буболечки! Това би трябвало да Ви обясни защо бягам от него всеки път, когато го видя. Защо смятам, че е малко диване, което трябва да бъде превъзпитано. Макар майка му да го смята за ангелче! И защо далеч не мисля, че децата са най-добрите и чисти същества на планетата...

Знае колко ме е страх от буболечки! Знае, че мразя хлебарки! И малката буболечка, която е на седем години ми хвърлила пред вратата умряла хлебарка!

Ако, изпитвате страх, свържете се с нас да унищожим хлебарките

И аз пищя с всичка сила. Другите съседи излизат и викат, че било детска работа. А аз се усмихвам през зъби и си представям как го хващам за ангелската руса косичка и му хвърлям такъв пердах, че и той да хване фобия от буболечки. Само да се доближи до хлебарка – дупето ще започва да му пари.

А баща му! – него как искам да напердаша...
С камшика, че да го помни за цял живот!
Ако забравя – нямам против да му го припомням!

Така де – разбирам, че е зает. Не е лесно да печелиш толкова много пари, събота и неделя да си почиваш на райски места и да направиш такива плочки на корема..

Ама детето му има нужда от внимание!
С буболечки играе ли се? Хлебарките забавни ли са...
А аз имам нужда да ми леят куршум...

И от една вечеря. И малко релаксче на някое екзотично място за почивка. Не е лесно да си травмиран.
Не е лесно да си съсед на хора, които обичат хлебарки.
А по-лошото – аз съм съседка на малка буболечка!

Но намерих решение...
Все пак съм жена. И съм умна...
Майката мисли, че детето е ангелче. Следователно не може да ми реши проблема. Ще поговоря с таткото...

Тъкмо се прибирах от маникюр и минах през магазина. Купих една бутилка вино. Сложих по-представителна рокля и звъннах на съседа. Жена му преди малко изфуча с колата – щяла да води кучето на козметик. Детето на детски център. И после да обикаля по магазините. Да отива... Мен сериозна работа ме чака! Съседа отваря:

• Съседке, здравей! Детето си играе с буболечки и те уплашило с хлебарка. Щях да идвам да те успокоя! – подсмихва се той.
  - Ако те чакам да дойдеш, за да ме успокоиш – все под напрежение ще вървя! – потропвам с крак.
  - Това вино за примирие ли го носиш?
  - Не, за смелост! – току виж и във вас се разхождат разни животни – хлебарки, питони – знам ли какво ще открия?

Да Ви кажа решение за буболечките и хлебарките не намерихме.
Ама с вино по-лесно се търси.
Вярвам, че истината се крие в тази напитка.

Разбрахме се пак да се видим и заедно да се справим, че жена му много не я бива за справяне с напрежението. Знае само да създава проблемите. Даже може да забегнем и извън града – колкото по-далеч си от проблемите – толкова по-малко мислиш за тях. Колкото по-малко мислиш за тях – толкова по-ведро живееш.

Пък детето...
Детето си е дете.
И хората цял живот си остават деца.
Просто едни си играят с буболечки и още по-лошо - хлебарки, а други укротяват питони...