Несправедливата съдба на една мравка-гений

Здравейте, приятели. Аз съм мравката Тоби. Предполагам, че не знаете много за нас - прелестните и митични създания. Сега ще ви изясня някои основни факти за вида ни, за да разберете сериозността на драмата ми. Ние мравките живеем на колонии с най-близките си 200-300 хиляди роднини. Би трябвало всяка от нас да има някаква функция за да е полезна за останалите в обществото ни. Аз например съм мравка работник. Не звучи престижно, но върша много неща. Бих се определил още като мравка-архитект, мравка-интериорен дизайнер, мравка-ловец, мравка - мастър шеф.

Ще ви кажа още нещо за нашия вид – наложена ни е много несправедлива йерархия. Например има само една царица, която получава всички готини мравешки неща. Не ходи да търси храна, не влачи съчки и зрънца по цял ден. Не че аз го правя, но и да се скатавам постоянно е изморително. А тази хубостница не прави нищо, грижи се само за някаква размножителна функция. Ами и без теб сме си много, стига си се размножавала, госпожичке!!! Не мога да понасям овчите погледи на останалите мравки - гледат я все едно е някой велик монарх, че даже и правят каквото нареди. Ало, мравешки мозъци, аз съм вашето спасение. 

Борба с мравки от Молекулите

А аз, мили приятели, съм един на милион. Мравка - гений. Аз съм велик архитект - доказателство за това е изборът на локация за мравуняка ни. Аз бях геният, който предложи домът ни да бъде на полянка, а не на някакъв си склон, който трябва да изкачваме всеки ден, потейки се. Разбира се пак имаше недоволни. Царицата на нашия мравуняк започна да мрънка, че тук сме били уязвими бла бла. Истината е, че тя се страхува от мен. Аз съм младо, снажно и прекрасно насекомо, което е достоен претендент за трона. Идват избори, а аз й дишам във врата.

Препарати срещу мравки в Молекулите Магазин

Всичко, което правя е за благото на братята и сестрите ми от мравуняка. Споменах, че съм отличен кулинар и ловец. Моя беше перфектната идея да крадем зрънцата, които птиците събират за малките си в гнездата, вместо да се трудим да си намираме наши. Разбира се, царицата пак се разпени. Какво като сме дали малко жертви, те тези птици са същински птеродактили. А и няма страшно, аз никога не ходя на мисия в гнездата, само давам идеи и стоя на безопасно разстояние.

Аз съм Леонардо Да Винчи на нашия вид. Подобрих живота ни и с още една идея. Крадем сандвичите и сладките на хората, които идват на пикник. Според царицата така сме привличали внимание - не можело да не забележиш как сандвича ти се движи и се вмъква в мравуняк. Ами да, няколко пъти любопитни обрани от нас хора, разравят укрепленията ни, но нали затова са се пръкнали толкова мравки тук  - да строят. Каква друга работа имат.

Общо взето тази т. нар. царица ми проваля всички гениални идеи, с които исках да изпъкна и да я детронирам. Тя си мисли, че никой не може да я бутне. Какво като имало някакъв глупав мравешки закон, че само женските могат да управляват. Това ме амбицира още повече. Роден съм да разруша статуквото.

Та така скъпи приятели, ще очаквам вашите писма с идеи за това как да я отстраня тая самозвана царица и да седна на трона... да престана да работя и да се потя. Ох, и ще имам достъп до необятните ни запаси от храна. Хмм, исках да кажа, че единственото ми желание да се раздавам за народа си.