Мишки – не са виновни, че са родени такива

Мишки – едни от най-противните и вредни гризачи на този свят. Мишките – онези, които могат да те накарат да се потрисаш от гнус. Онези, които пренасят различни телесни болести...
Онези, които могат да те изгонят от собствения ти дом.
Или да ти докарат сърцебиене...

Премахване на мишки

Не мога да кажа, че ги мразя. Мишките не са виновни, че са родени такива. Нямат вина, че съжителството им и взаимоотношенията им с хората са така нежелани. Дори невъзможни...
Но това не спира моята ненавист към тях.

Бих ли убила мишка?
Бих ли отнела дори непотребен на пръв поглед живот...
Отговорът е отрицателен.

Отрови за мишки

Защото изпитвам ужас от възможността да убия.
Защото не бих могла да се доближа до мишката. Дори да е в капан.
Защото ужасът блокира съзнанието ми и тръпки преминават през цялото ми тяло.
Сякаш някой удря ток!
Сякаш съм най-голямата пъзла на света!

Дали отвратителната мишка би ме пощадила, ако падна в капана ѝ...
Хората, които не се страхуват от тях по-смели ли са?
Или по-малко гнусливи...
Ако ги убият – жестоки ли са?
И жестоко ли е да пазиш себе си...
Добра християнка? Или съсипан от ужас човек...

Пиша този текст и си сипвам вино. Втора чаша. После се сещам за познатите, бившите и да не дава съдбата настоящите, които имат характер на мишки...

Вредни. Непотребни. Съществуващи. Но дали живеят?
Те не са виновни, че са родени такива...
Аз виновна ли съм, че не съм ги разпознала?

Как трябва да подхождаме към хората, които срещаме по пътя си.
С доверие, че са хора...
Или да бъдем мнителни – дали не сме попаднали на мишка...

Да ги стъпчем ли гризачите? Или да ги оставим да ни заразят?
Да ги подминем или да им дадем урок...
А когато подминеш не се ли превръщаш в мишка...
Самият ти! – и как се понася непоносимостта към самия себе си...

Нощна София блести...
Бутилката е на привършване...
Мислите ми танцуват в тангото на опиянението. Между трезвеността и мигът, в който ставаш друг човек. Искаш да си друг...

В крайна сметка може би на земята има място за всички. Слънцето свети за мишки и хора. Но определено предпочита хората...

Кое е правилно – да мачкаш, когато те налазват?
Или да тичаш по-бързо от гризача...
Сипете ми още вино! Там се крият отговорите.

А искам ли изобщо да ги знам?
Ще простя ли някога долните дела на гадните мишки...
Или ще продължавам да си задавам въпроси...

Ще си простя ли, че за някого и аз съм била мишка?
Или ще търся оправдания -  там, където липсват...

Не се подсмихвай, драги читателю...
Всички сме били мишки в очите на някого.
Звънни и питай бившите си. Или съседа, на чието дете се скара, защото вдига шум. И то в обедната почивка.

Питай майка си! – никога няма да си признае. Но ти си спомни – моментите, когато я викаше, защото за теб няма място на детската пързалка.

Попитай и шефа си?
Той чакаше да го попиташ за онова повишение!
А ти се скри...
Подви опашка и се натъжи, че някой не те е оценил...
Как да стане, когато не оценяваме себе си?

После ела да пием – за мишките и хората! Никой от нас не е виновен, че сме се родили такива...

Ще налазиш? Или ще оставиш да те налазят?
Ще действаш или ще оставиш да те действат?
Ще убиеш? Или ще бягаш в друга посока?

Всичко зависи от кой ъгъл гледаш на нещата.
В крайна сметка сам прецени! Човек ли си?
Или си мишка...