Количка

0 артикула
  • Начало +
  • |
  • Оглед +
  • |
  • |
  • За нас +
  • |
  • Контакти +
  • |
Вижте всички истории

История за две сиви мишки и тяхното ново семейство

две мишки и техния живот

 

Здравейте, приятели. Аз съм Чип и живея заедно с моя стар приятел Еди. Ние сме мишки. Той е сив, а аз съм сив с бяло коремче. Казвам го за да придобиете някаква представа за това как изглеждаме. Едва ли бихте чели излиянията на някакви непознати мишки.

 

През последната година живеем с нашите наемодатели сем. Иванови. Или може би трябва да го нарека собственици, господари. Все пак сме симпатични като домашни любимци. Нее, това е прекалено унизително за свободолюбив вид като нашия. Ще ги нарека съквартиранти.

 

Научете повече за борбата с мишки от Пест Кеър

 

Та нашите съквартиранти са Иван Иванов – адвокат, съпругата му Мери и 10-годишната им дъщеря Ани. Пътищата ни се пресякоха малко преди миналата Коледа, когато г-н Иванов ни избра за коледен подарък на дъщеря си и ни закара вкъщи. Добре, Еди, не стана точно така (падам си по романтичните истории). Всъщност прекарахме целия си досегашен живот в софийската канализация докато един порой не ни принуди да напуснем сигурното си убежище. За да се спасим от мръсните подметки и странните писъци при вида ни, се шмугнахме през отворената врата на колата на г-н Иванов и право в кутията с коледния подарък на Ани – някаква грозна кукла, която поне беше вкусна. От онази коледна сутрин сме неразделни с Ани. Звучи красиво, но с господина и госпожата отношенията ни тръгнаха в странна посока.

 

Разгледайте препарати и капани за премахване на мишки в Пест Кеър Магазин

 

Еди, спомняш ли си първият път, когато родителите на Ани ни видяха? Приложиха някакъв странен ритуал за да ни приветстват. Мери пищеше с пълно гърло, а г-н Иванов тропаше с някаква бухалка. Може би реагираха така, защото бяхме с розовите рокли на куклите й Барби. Всъщност от тази среща до сега, те реагират по идентичен начин. Някак си не успяхме да намерим общ език.

 

Какво ли не опитвахме. Еди си пада кулинар и няколко пъти се опитва да помогне на госпожата като подобри манджите й. За жалост обаче, тя се срамува, че той се справя по-добре от нея и всеки път когато го завари над някоя манджа започва да пищи и изхвърля кулинарния шедьовър. Аз пък реших да ида на едно тежко дело с господина. Забелях, че е притеснен и сметнах за правилно да отида с него и поне листовете да му подавам. В суматохата обаче се уплаших и се покатерих на високо за да преценя къде се намира най-близкия изход за бягство. Та покатерих се аз на главата на господина и настана една небивала забава. Смях в цялата зала, отмениха делото, а пък г-н Иванов излезе разгневен. Нали му уредих някой друг ден да се подготви по-добре.  Даже ме забрави в съда и не питайте как съм се прибрал с всички тези хищни лъвове с огромни нокти, пуснати да се разхождат на свобода. Гррр.

 

Само Ани ни разбира. Е не разбра, че сме момчета, но на Еди много му отиват панделки. Живеем и в ужасяваща розова къща и караме също толкова противно розово кабрио на батерии. Важното е, че Ани е щастлива. Тя дори промени диетата ни, защото смяташе, че старите обувки са причината за коремните ми неразположения. Сега основно хапваме сиренца със засукани имена като горго-нещо си, но пък сме загладили косъм.

 

В общи линии това е животът ни сега. Господинът и госпожата ни харесват по свой начин. Мисля, че сплотихме семейството им. Сега си говорят повече. Знаете, вече не са само традиционните въпроси – „Какво има за вечеря“ и „Как мина денят ти“.  Сега постоянно се питат вълнуващи неща като „Видя ли ги днес“, „Дали още са тук“ и т.н. Освен това сближихме отново госпожата и господина. Всеки път когато някой от нас се появи, тя скача в прегръдките му. Сигурен съм, че това е само претекст за да го прегърне, надали някой наистина се страхува от симпатичен гризач, който тежи няколко грама. Та както казах действаме добре на семейството им. Семейството им ли казах? По-скоро семейството ни. Мисля, че всички се привързахме един към друг. Даже май вече викат фирма за дезинсекция все по-рядко.

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари

Истории за вредители

Патилата на две градски мишки извън града

15 Сеп 2018
  Здравейте, приятели. Ние сме мишките Чип и Еди, помните ли ни? Днес ще ви разкажем за кратката ни аудиенция при далечни роднини в провин...

Как НЕ се решава проблем с нашествие на мишки

30 Авг 2018
  Членовете на домакинството ми се увеличиха. Не не съм се оженил все още! Вкъщи има мишки. Не съм мислел, че ще го изрека така спокойно,...

Великите планове на един неосъществен цар на мравките

27 Юли 2018
  Здравейте, хора! Аз съм мравката-гений Тоби. Помните ме, нали? Че кой би ме забравил. Около мен винаги е интересно и реших да ви информи...