Хлебарките – любим деликатес или ужасяващо създание

Имате ли спомен за първия ви сблъсък с хлебарка? Какво е чувството, което ви обзема, когато само споменете тези насекоми?

За мен отговорът е твърде неприятен.

Бях на около четири години и седях в коридора дома ни, играейки си с някакво камионче. Вратата на банята се отвори и майка ми излезе от банята, намятайки си пухкава розова хавлия. За части от секундата забелязах тъмна, движеща се точка на този чист, пухкав, розов материал. Това е хлебарка. Майка ми загърна тялото си с хавлията, а гадното насекомо веднага я налази по нежната кожа. Чуха се викове, крясъци, хавлията излетя на земята, хлебарката също. Аз се разплаках и не занех какво да правя. После всичко утихна.

Наскоро попитах майка ми за този случай, а тя нямаше представа за какво говоря. Дали е някакъв сън или просто тя вече се беше срещала с толкова много хлебарки, че беше забравила за тази, не знам. Неприязънта, обаче, беше факт.

Оказва се, че от тази напаст няма отърване (вижте как да унищожите хлебарките с професионална ддд фирма). Още в дълбока древност хората се мъчили да унищожат хлебарките, но, явно не са успели. Древните египтяни правели специални магии, молели се на бог да прогони хлебарките. В древния Рим Плиний Стари пише за "отвратителния" характер на тези насекоми, а Джон Смит от Джеймстаун се оплаква от "недобре ароматизирания тор" на хлебарките, който бързо се установил в целия Нов свят. До ХІХ век, шепата хлебарки, които са оцелели, са постигнали до голяма степен глобално господство.

За да не звучим толкова отчаяно и зловещо, когато говорим за тези насекоми, ще разгледаме отношенията хора – хлебарки от позицията на самите хлебарки. Редно е да чуем и тяхната гледна точка!

Едва ли сте се замисляли какво можем да чуем, ако имаме възможността да присъстваме на среща между две хлебарки сестри, които са отраснали в различни краища на света, но това със сигурност ще е любопитно.

Ето и съсвсем пресен случай!

На Коледа се събрахме цялото семейство. Дойде и сестра ми, която преди 2 години бе заминала за Тайланд. С нея се върнала и родената в дома ни хлебарка Иист. Тя била доста по-любопитна от останалите си братя и сестри и намерила чудесно място в куфара на сестра ми. Така се преселила с нея в Тайланд. Щом усетила, че „транспортната й чанта“ пак се приготвя, се шмугнала веднага и ето я отново тук, да прекара празниците със своето семейство.

Иист побързала да намери леговището на майка си. Не всички я познали. За толкова години се били появили още хиляди братя и сестри. Сесйтра й Уест, обаче я познала и била безкрайно щастлива да сподели как добре си живее.

Уест настанила гостенката на удобно място и я уверила, че е в пълна безопасност. В този дом халебарките били истинските господари. Уест разказала накратко с какво се занимава ежедневно. Похвалила се, че семейството е постигнало някои добри резултати. Намерили са леговище на гризачи, които добре се грижат за прехраната си, хапват си от тях, после си дояждат от човешката кухня и даже наскоро един от човеците трябвало да лежи в болница. Предполагала, че е защото не се е нахранил достатъчно и затова следващия път повърнала част от храната си в чинията му. Иначе се разбирали добре. Хората не смеели да ходят нощем в кухнята и почти не ги избивали с чехъл и дори не ги пръскали със смъртоносни препарати срещу хлебарки. Били като истинско задружно семейство.

Иист слушала и завиждала. Съжалявала хиляди пъти за преселението си. Определено стъписала с разказа си за живота си вТайланд. Оказало се, че местното население смятало хлебарките за уникален дликатес и се налагало да се крие непрекъснато, за да не бъде сготвена. Просто било въпрос на голям късмет, че още е жива. Дори се замислила дали няма да е по-добре да си остане у дома и да пропусне пътуването.

Така би изглеждала една нормална среща между хлебарка, която живее в западната част на света и сестра й, жителка на източните страни. Истината е, че хлебарките не са по-вредни от комарите и гризачите, защото не хапят хората и нямат достъп до кръв, но могат да са неволни преностители на салмонелоза, коремен тиф, холера, гастроентерит, дизентерия, проказа, чума.

Хлебарките могат да предизвикат астма и други алергии, както и разпространението на Ешерихия Коли, Стафилококи и Стрептококи.

Сигурно си спомняте ужасяващата сцена от фима „Индияна Джонс и храмът на обрчениете“, когато бяха сервирани препълнени подноси с огромни хлебарки. Това се случва и днес. Хлебарките в източните държави са истински деликатес, но се подлагат на предварителна специална обработка, която унищожава всички бактерии в тялото на насекомото. Всъщност, хлебарките са чудесен източник на протеини. За бедните, които не могат да си набавят протеини по друг начин, консумацията на насекоми е чудесна алтернатива.

Но да се върнем при нас. За да не се срещаме с гадните хлебарки, е задължително да поддържаме идеална хигиена в дома си, да не оставяме храна на открито. Хигиената на ръцете е от огромно значение при превенция на всякакви заразни заболявания. Можете да се застраховате от инвазия на хлебарки като запечатате всички пукнатини в дома си. Насекомите обичат да се крият там. Ако и това не помогне, потърсете професионален „убиец на хлебарки“.