Фобия от хлебарки, защо напуснах работа

Точно преди да ме уволнят...

Хлебарки! Гадост. Гнус. Отврат! Ужас! А представяте ли си, когато гадните хлебарки се появят на работното ви място? И работите не къде да е, а в магазин за хранителни стоки...

Как се справят с хлебарките специалистите от Молекулите

Да! Става още по-голям ужас! Започват да пълзят навсякъде! По шкафовете с пари, по опаковките на храната. По вратите. По пода. Имаше хлебарки дори по плодовете и зеленчуците.

ДДД обработки за всякакви бизнес обекти

Всеки ден след появата им пощурявах. Пищях! Хората ме мислиха за истеричка. Ама то нормално – аз изпадах в истерия. Най-смешното бе, че шефа забрани да казвам на клиентите, че имаме хлебарки. И си представете тези, които ги забелязваха...

Гледат ме хората и ме питат: „Ама това хлебарки ли са?“. Викам им: „Не, идете на очен лекар!“, а те си тръгват възмутени...

Идват в последния ми работен ден една двойка влюбени и той и купува ябълка. Тя, милата толкова слабичка, сигурно само ябълки яде. Момчето ме моли да му я измия, за да и я даде да я изяде.

По принцип не съм толкова любезна, ама сега даже предлагам да я обеля. Тя ми вика: „Не, аз по принцип с кората ги ям!“. Викам ѝ: „Не си ми толкова симпатична, ама за нищо на света няма да ти я дам!“.

Оказа се, че мацката е дъщеря на втората братовчедка на лелята на шефа. Каквото и да значи всичко това...
Питах я дали като е втората братовчедка на лелята на шефа обича полазено от хлебарки – нов специалитет, но нищо не ми отговори.

По това време шефа, който настоява да го наричаме мениджър вече се бе наспал. И ей го на. Даже нямаше нужда да му се обясняваме. Пусна си камерите човекът. Модерна работа. Вижда, че не продавам стоката му, ама не вижда как пълзят хлебарките.

Пък вече в магазина тълпа от народ. Всички виждат. Шефа крещи, дъщерята на втората братовчедка на лелята на шефа ми е страшно благодарна, че не съм и позволила да яде полазено от хлебарки. Клиентите ми крещят как може да продавам такава стока. А аз викам, защото ме е страх. Просто толкова ме е страх от хлебарки...

После младият мениджър ме покани да си тръгна, ама аз му викам – не сама искам да си тръгна. Щом сама съм искала и имам такъв страх от пустите хлебарки – нямало да ми даде заплатата. Ей така – можело да се излекувам и да знам какви ги върша друг път...

Родата обаче винаги знае повече. И не е хубаво да се караш с нея. Дъщерята на втората братовчедка на лелята на шефа му била бясна, че никога не е казал на майката, че имат роднинска връзка. И спал с нея! Ето сега е моментът да му отмъсти...

Викна проверка. Получих си парите. Хлебарките останаха в миналото... Даже се оказа, че с приятелят ѝ имат магазин за дрехи и ме покани да работя там.

Обещах ѝ да не я дъня.
Тя пък ми обеща повече да няма хлебарки около мен...

Днес животът е прекрасен. Брат й се оказа съдружник в магазина. После стана и мое гадже. Така аз се превърнах в мениджър. Е, никой не работи за мен. Ама нали днес всички сме си мениджъри... И има едно правило, което спазваме и до днес. Без хлебарки, за да не излизат роднинските отношения наяве.