Дата: 10 Яну 2019
Дървеници – никой не ги обича. Нежелани, неприятни, ужасни. Само мисълта за тях ми прави обриви в душата. Какво остава, ако се срещнем в живота? Бих бягала толкова бързо, че със сигурност ще покрия рекорд на Гинес.
Но какво ми дава бягството? Да, ще вляза в историята на света като най-голямата пъзла. Не е повод за гордост, нали? Но в живота има неписани правила. Едно от тях гласи, че бягството не решава проблемите. Дори да бягаш от дървеници...
Замислих се и за хората. Има личности, които ние приемаме за дървеници. Вредни за здравето и нервната система. Нежелани. Неискани. Избягвани. Навярно на тази земя има поне няколко човека, които и нас ни оприличават на дървеници. И се молят да забравят за нашето съществуване. Просто сме им кошмарно гадни и вредни за тяхното здраве.
Мисълта, че сме неприятни за някого... Гадно е, нали? И все пак в живота съществуват дървеници. И ние понякога сме нежелани създания.
Понякога дървениците са в познатия образ, друг път в човешко лице. И ужасните твари ни дават повод за размисли. Размислите пък могат да ни накарат да живеем по-добре.
Ще ви кажа какво научих от едни от най-противните създания на планетата – дървениците.
1.За всеки има място на тази земя.
Не съм сътворила аз земята. Не мога да кажа кой има право да живее на нея. Дори да искам! Тя е дом за хора и животни. За ужасни дървеници – в пряк и преносен смисъл. Имаме само един избор – да се съобразяваме. И го правим. Искаме или не.
2.Имам право да живея.
Животът е подарък за всяко живо същество. Дървениците съществуват. Размножават се. Намират своето място на тази земя. И правят всичко това без да се интересуват приятна ли ни е тяхната компания.
Аз също имам право да живея. Без значение дали за някого съм в ролята на дървеница. Това, че някой не ме харесва не е повод да се затворя в себе си. Не е повод да не излизам от дома си. Не е повод да се чувствам зле. Все пак има толкова хора, които ме обичат! Не е ли по-добре да мисля за тях?
По-добре се чувствам, когато помня прегръдките и усмивките. Защо да се задълбочавам в негативните погледи?
3.Това, че за мен някой е в ролята на дървеница... Не го прави лош човек!
Да, не се разбирам с дървениците. И няма как всички хора да ми харесват. Това не ги прави лоши. Просто не са моите любими личности. И ако понякога ви погледна по кофти начин. Помнете – аз гледам себе си.
В моя поглед са нещата, които не приемам. От които се страхувам. Които искам да избегна. Не сте вие. В моя поглед се крие моята същност. Извинете, че моите грешки видимо са насочени към вас... Не е така!
4.В крайна сметка... Какво ни пука? Винаги има някой, който ще ни спаси!
В живота, както и в приказките винаги има някой, който ще ни спаси. Понякога е фирма, която умее да ни спаси от дървеници. Добре, че ги има! Понякога е принц, с който ще създадем онзи свят, за който мечтаем.
И в мига, в който сме спасени... Лошите усещания губят своя смисъл. Спомняме си за тях. Само, за да си припомним колко щастливи сме днес.
Благодаря на дървениците, че ме накараха да се замисля. Живейте, дървеници! Имате право на своята глътка въздух... Просто стойте по-далече от мен!
Остави мнение/коментар