Да те полази хлебарка - има ли по-гадна клетва от тази

Хлебарки – как ги мразя. Ненавиждам ги! От евентуални срещи с тях ми прилошава. При реални срещи с хлебарки изпадам в шок. Шокирам и близките си. За съседите - да не говорим. Какво ли си мислят, когато чуят писъците ми на разярен бик – не ми е ясно. Ясно ми е само едно – не искам хлебарки за съквартиранти. Не съм ги канила!
 

Професионални обработки за борба с хлебарки от Молекулите

Ако мога – бих ги пребила. И убила дори! Но не мога! Прекалено много ме е гнус. И те го знаят! Хлебарките знаят колко съм беззащитна. А после го осъзнавам и аз...

Как го осъзнах ли? И наистина ли просто седя и им се моля да си тръгнат? Не! – разбира се, че предприех мерки. Четох, че мразят миризмата на белина. Викам си – ще ги почерпя! И като взех пет бутилки от бялата течност – елате да видите какво черпене настана.

Препарати и други продукти за унищожаване на хлебарки в Молекулите Магазин

Продавачката в магазина ми вика: „Да не отваряш санитарен магазин?“

Викам „Не, ще черпя съквартирантите!“.

Млъкна жената. Седи и ме гледа. Аз си се радвам. Умното си е умно! И всички ще видят, че и сама мога да се оправям в този живот. Никой натрапник няма място до мен, ако аз не го желая.

Вървя към вкъщи. Стискам торбичката с всички бутилки. Комшията ме спира и ми вика, че много съм се разчистила. Бе хич не съм толкова по чистотата си викам, ама да взема да му предложа целия ни вход да се съюзим и да изпратим хлебарките на вечна командировка. Той ми вика, че в тях нямало такива животни. Как така няма – не разбрах. Започнах да си мисля дали пък гадната хлебарка и нейните деца не си мислят, че си ги отглеждам...

Така останах сама в борбата с едно от най-непонятните ми творения на тази земя – хлебарката.

И като отворих първата туба с белина – цялата баня посипах. Без да я разреждам с вода. Ръся и наричам:

„Ти хлебарка ящна си,
от белината се почерпи.
Нека ароматът на този препарат далече от дома ми те държи!
Всичко аз ще ти простя,
но пътят ми недей препречва вече никога.“

Няма да Ви разказвам какво стана в банята. Въздух няма. Мислех, че в следващите няколко седмици ще трябва да си търся къде да се къпя. Така ми лютеше на очите – нищо не виждам!

Нищо не виждам си викам, ама и хлебарка повече да не видя!

Излязох на терасата. Поех си въздух. Глътнах няколко глътки кафе. И си викам – ще продължавам. Аз съм еманципирана жена, която може сама да се справя с проблемите.

Отварям втората бутилка белина – изсипах половината в тоалетната. С другата половина измих пода. Хубаво по ъглите навлажних – да има. Естествено – чиста я сложих. Белина без вода. И то пак люти!

Викам си – „Нека люти!. Каквото иска да прави. Само хлебарка повече да не видя!“.

Третата бутилка белина разделих на половина. Първата половина разредих с малко вода. Реших, че хлебарките не са тъпи. И с вода ще я усетят. Измих пода, който е с плочки. Паркета не посмях. И за първи път съжалих, че съм с паркет в някои стаи. Другата половина отиде за терасите.

Останаха две бутилки. В апартамента въздух няма. Отворила съм всички прозорци и пак не се стои. Викам – време е да предпазя и външната врата. Хлебарка да не влезе вече!

Наръсих пред вратата и целия етаж. До съседите. В асансьора. Дойде време и за петата бутилка, която е предназначена да гони хлебарките. Нея разпределих по етажите.
 

Привършвам и се чувствам горда от себе си, а съседката се подава през вратата на апартамента си. Ще поставя торбата с боклука – като излиза някой ден да го хвърли. Вижда ме как доволно държа празната бутилка и побесняла изрича:

„Заради теб ли във входа смърди така? Аман от вещици в тоя вход! Дано хлебарка те полази!“...

Викам: „Не кълни така, нима има по-страшна клетва от това?“, ама тя вече бе треснала вратата...

После чух, че и други съседи са ме благославяли. Ама да живееш спокойно изисква жертви!

Ще попитате в крайна сметка дали хлебарките бягат от миризмата на белина...
Още не знам. Не съм се прибрала. От няколко дни живея в мама, че в нас не се диша.
Ама дано помага – с хлебарките трябва да се справя сама.
Нали съм еманципирана жена...