Цар Плъх и неговото царство каналите

Аз съм царят на подземния свят,  управлявам поданиците си в най-тъмните кътчета на света без да подозирате за съществуването на редиците ни и познавам дебрите на града по-добре от всеки един от вас. И не, аз не съм мафиот с раиран костюм, а един голям сив каналджийски плъх или на галено Цар Плъх. Аз съм най-ловкия обитател на градската джунгла, така че ме слушайте внимателно – може да научите нещо.

Борба с плъховете от Молекулите

Аз и прекрасните ми сиви малки поданици живеем в приказно царство – каналите под града. Това е едно приказно място, пропито от ароматна влага и мръсотия. Системата на тайните тунели в Рим е като детски пъзел в сравнение с нашите величествени канали. Нашите предци – древните плъхове са конструирали владенията ни с такава математическа прецизност, че да имаме достъп до всяко кътче, всеки дом и всяка сграда в града. Народът ми пък разширява кралството и ежедневно прокопава нови и нови дупки и канали в основите на сградите, мазетата и градините.

Умелите ни войни ловуват извън пределите на царството – във владенията на големите обезкосмени създания – хората. Имаме достъп до неземни блага и съкровища. За тях обаче водим жестоки и безмилостни войни. Налага ни се да посещаваме чисти, бели домове, които миришат на ванилия и маргаритки. Това не е единственият ни проблем. Човеците живеят с мързеливи и гальовни създания – котки. Те са си въобразили, че са по-съвършен вид от нас и сме подложени на невиждани гонения. Въпреки зловонната чистота и пухкавите преследвачи,  смелите ни войски заграбват апетитни гурме ястия като гумени ботуши, книги и картонени кутии.

Царствената ми осанка пък поразява всички и дори човеците изпадат във възторг от величието ми. Всеки път когато реша да се разходя извън покоите ми и посетя създанията без козина съм подложен на огромен стрес. Те ме снимат, скачат, бягат, блъскат се и прииждат от всички страни. Чувствам се като папата. Някои злонамерени индивиди от техния вид имат наглостта да ме наричат „мишка“. Да, колкото и невероятно да звучи все се намира някой, който да се развика „Мишкааа“. Аз, големият сив плъх с мазен косъм им приличам на мишле.

Отрови и капани за плъхове в Молекулите Магазин

Затова не ги харесвам човеците – неуравновесени са. Губят толкова ценна енергия, която могат да използват другаде, в писъци и подскоци. И децата им не харесвам. Едни такива белички, чистички, че даже и тях ги обезкосмили. Бррр. И миришат хубаво. Да си стоят там горе. Да ама не. Постоянно прииждат някакви човеци да ми поправят тръбите. Щом съм ги изгризал значи искам да са изгризани. Благодаря за старанието, но няма нужда. Само работа ни създават, но какво да ги правиш – хора.