Откъде се взе тази мишка

Не бях виждала мишка. Ако не броим картинките и детските филмчета. И бях безкрайно доволна от този факт. Но както са казали хората – няма пълно щастие на тази земя.

Нашето запознанство не бе планирано. Просто отидох на гости на приятели. С пристигането си останах очарована – просторна къща, китна градина. По-чист въздух. Куче, което не се разхожда на каишка, прасенце, което носеше моето име. И много други животни, с които се обикнахме взаимно. На вечеря дори не ядох от пилешкото, защото бе домашно. Кой знае – може да е сестричка на Гинчето – една от кокошките на двора...

Борба с мишки от Молекулите

Препарати и капани за плъхове от Молекулите

Викам си тук е рай – можеш да надуваш музиката достатъчно високо. Без звука да пречи на съседите. Те също могат да правят каквото си искат и това не те засяга. Можеш да се препичаш на воля, а двора е толкова голям, че никога няма да ти е скучно.

Бях пропуснала само, че на село е много по-вероятно да срещнеш и животните, които не искаш. Например мишка. А срещата с мишка би развалила цялата магия. Без значение колко е просторна къщата и колко е китна градината. Един от нас е излишен. И това не съм аз!

Сега си представете колко добре може да се чувства един човек – добра компания, силна музика, звън на чаши. И всичко това на сефълък – както се изрази домакинът.

Чудна вечер!

Но дойде време да си лягаме...

Леглото бе така удобно. Бях сигурна, че ще сънувам най-сладките сънища. Завивките – толкова меки... Просто се унесох в едно невероятно блаженство!

 

В просъница обаче чувам тропот. Стресната сядам на леглото – никой няма в тъмницата и всичко утихна. Мисля, че съм сънувала и се намествам удобно. След няколко минути тропотът се чува отново. Сърцето ми бие ускорено. Викам си – дано да е крадец, щото ако е животно ще пукна от страх!
 

Стоя до вратата в очакване звяра да изскочи. Чакай, чакай, чакай – явно и той мисли следващия си ход. Моето сърце ще се пръсне – за неговото не знам!


С треперещи крака стигам до ключа на лампата, държейки светещия телефон в ръка, за да не настъпя нещо.  Оглеждам се – нищо няма. Страхът обаче е по-силен от мен.

Ще търся помощ!

В този момент нещо пропълзява на бърз ход по ъгъла на стаята...

Майко, мила – та това е мишка!

Усещам, че всичката изядена храна започва да протестира в стомаха ми, но сега нямам време да мисля за това. Почти гола изтичвам в двора на къщата. Не знам какво да правя. Да будя ли някой – да не будя ли? Дори да изгоним тази, ако има още мишки в къщата? То дали някой в четири сутринта изобщо ще се навие да гони мишки?

Олеле! В какво се забърках?

Може панелката ми да е задушна и малка, но поне няма мишки!

А иначе ми се забавлявало...

На ми сега едно забавление!

Другите няма да се събудят преди обед – аз ще дрема на улицата, трепереща от студ и страх.



Откъде се взе тази мишка изобщо? Нали на село животът бил спокоен? Добре, че поне нищо не прибират хората, та ключовете от колата си стоят на двора. Ще вардя превозното средство, а то ще ми бъде легло. И утре – газ към града. Сбогом мишки, сбогом китно село! Няма място тук за всички! Мишките или аз? Ти избирай...